Тялото, в което се родих

"Вдъхновена от собственото си детство, книгата "Тялото, в което се родих" разказва историята на момиче, родено с вроден дефект на окото. Животът й през 70-те години е повлиян не само от ограничените й възможности за виждане, но и от доминиращите социални нагласи по това време: свободните отношения на родителите й, постоянната смяна на училища, хипи движението и сексуалната свобода с произтичащите последствия. Физическите и психически характеристики на главната героиня я правят уникална и я карат да се свързва с хора извън установените социални норми.

С тази книга авторката ни въвежда в най-дълбоките си спомени чрез монолог от дивана при психоаналитика. Тя споделя своето лично преживяване и размисли по много интимен начин.
Историята е изпълнена както с хумор, така и с реализъм; светът през очите на децата изглежда много по-страшен отколкото може да се предположи първоначално.
Романът предлага необичайна перспектива за живота между Латинска Америка и Европа. Теми като южноамериканското изгнание, миграцията от Магреба и затворническия живот в Мексико Сити добавят дълбочина към този трогателен разказ за приемане на себе си.

Гуадалупе Нетел потвърдително показва със своето произведение онова, което критиците подчертават още след дебюта й – че тя е едно от значимите литературни открития през последното десетилетие."