Животът и смъртта на Емил Ажар

В началото на седемдесетте години Ромен Гари вече е утвърден автор, публикуващ в издателство "Галимар". Неговият първи роман, озаглавен "Европейско възпитание", излиза през 1945 година. През 1958 година той получава наградата “Гонкур” за произведението си "Корените на небето". Въпреки успеха обаче, скоро го обхваща носталгия по ново начало: до 1973 г. е написал деветнадесет романа и чувства, че не впечатлява никого. Тогава започва приключението с псевдонима Емил Ажар. Романът му "Голям галльовник", притча за самотата, разказва историята на статистик, обладан от питон; Гари подава ръкописа в издателство “Галимар”, но там го отхвърлят. Без да разкрива самоличността си, той предлага книгата на Симон Галимар от издателството “Меркюр дьо Франс”, което веднага решава да я публикува. Произведението получава положителни оценки от критиците, но бързо се появяват съмнения относно автора му – спекулира се с имената на известни писатели като Реймон Кьоно и Луи Арагон.

През 1975 година Гари взима решение да придаде реалност на своя псевдоним с цел да прекрати спекулациите около него. Това става във връзка с публикацията на текст преди заглавието “Животът пред теб”. За ролята на Ажар той избира своя млад братовчед Пол Павлович - талантлив младеж със знания по много теми. Под името Емил Ажар романът печели наградата “Гонкур” през ноември. Понеже тази награда може да бъде присъдена само веднъж на един автор, след съвет от адвокатката Жизел Алими Гари опитва да убеди братовчеда си да не я приема; въпреки това Пол вече е решил собствена игра и бързо става известен като племенника на Гари.

Той заявява публично, че няма нищо общо с текста, което обаче не пречи за триумфалния успех на романа - продажбите надхвърлят един милион копия и творбата ще бъде преведена на двадесет и три езика. През 1979 г., последният роман под името Емил Ажар – “Тревогите на цар Соломон”, вижда бял свят. На 2 декември 1980 г., Гари посреща смъртта си чрез самоубийство. В текста "Животът и смъртта на Емил Ажар", написан през март 1979 г., той завършва с думите: „Добре се позабавлявах! Благодаря и сбогом.” На 30 юни 1981 г., агенция Франс Прес оповестява истинската идентичност зад името Емил Ажар.