Портрети отблизо. Поетики

В поезията на Георги Господинов нещата изглеждат „като в обикновено стихотворение” само на пръв поглед. Въпреки това, тя никога не остава повърхностна. Поетът приближава фокуса, изследва детайлите и играе с оптиката. Понякога те са толкова близо, че можеш да преминеш „от другата страна на следобеда”, в огледалния свят. Там секундите се превръщат в семена за посев, а времето развива филизи около колчета; магистралата се разгръща като страница от вестник, а децата прикрепят листа към клоните с големи бели щипки.

Образите са толкова живи и реалистични, че ти се струва, че можеш да ги докоснеш потайно – но рискуваш пръстът ти да потъне вътре в тях. Има уникална магия във възприемането (или може би поетическата оптика), която прави действителността нереална и крехка. Четете внимателно и бавно; разглеждайте подробно и увеличавайте образите си умствено. Ако забележите „петна от пръсти върху хартията”, знайте, че това са „отпечатъци на призраци,/ напуснали преди мигването на блендата.”