Родина/ Стихове

Отдавна сме поели към теб –
отдавна се движим,
а понякога следите ни изчезват.
Тези, които тръгнаха с нас, отдавна губят сили,
връщат се назад
и затварят себе си.
Вече свикнахме да разбираме, че пътят
започва там, където приключва -
че ти не си цел сама по себе си, а кръг, в който
вихрушка бушува
и божественият поглед потъва.
Това е всмукване без име.
Кръжене е,
без памет и спомени.
Това е воля – но безименна:
не за да постигнеш нещо - просто за да съществуваш.
Да устоиш в редицата на безсмисления хаос,
където всичко непрекъснато се променя и замества;
където миналото и бъдещето нямат значение -
няма място или време;
там гордостта да продължаваш
е над всяко упорство;
където огромната тежест те притиска до земята -
идват новите поколения,
които като теб са забравили и незнайни
бродят в кръг около ръба
България.
Едвин Сугарев