Пулсации. Поезия (с картини и рисунки на Ивайло Мирчев)

В творчеството си Ивайло Мирчев често използва техниката да разделя картинното поле хоризонтално, разполагаща редици от дървета или къщи по тази линия. Той сякаш се стреми към баланс между небето и земята. Използването на infinito като средство за предаване на времева дълбочина и динамика, а също така за плавния преход между форми в иначе спокойните му пейзажи, е отличителен подход на художника, който преобразява мига във вечност. Светлината, прозрачността и хармонията контрастират с драматични нюанси... „Видимостта“ минава през вътрешната перспектива на артиста. В мотивите, които изглеждат незначителни, можем да открием частица от "божественото намерение". Може би затова образът на Храма толкова често присъства сред акварелите на Ивайло Мирчев? Съществува някакво духовно родство между него и Иван Гранитски. По този начин стихосбирката може да бъде възприета като поетичен диалог помежду им.
Иван Маразов