Портрет на надежда

**ПОРТРЕТ НА НАДЕЖДА**

Отново рисувам портрет на тъгата. Макар и с ретро привкус, но все пак заплатен. С уплашен молив, заради липсата на четка, създавам гротескни образи с няколко щриха. Вместо истински сълзи нанасям лунички, а в светлосенките вплитам очите – о, тези очи! Някак си изглеждат бездомни, но всъщност са дълбоко свързани със сърцето ми. И не споделяй с никого колко прилича; косите ѝ ще се разпилеят така, че да осъзнаеш как все още я обича в едно забутано кътче край морето. Мислиш ли, че просто се шегувам? Както и да го възприемаш, тъгата която изразявам е проект за портрет на надежда.

Последните стихотворения на Цветан Начев от сборника "Портрет на надежда" продължават темите от предишните му творби и носещи дълбоки трагични послания. Интересно е как черната тъга и песимизъм контрастират със светлата вяра и нежната надежда. Но този парадокс не е само повърхностен - разочарованията и болката всъщност служат като криле за вдъхновение у поета. Затова началното стихотворение има особено значение като послание към читателите. Поетът Цветан Начев цял живот стремежа си насочва към уловяване образа и сложността на надеждата. За жалост съдбата му прекратила рано творческия път, но между живота и работата му можем да видим интересна закономерност при подобни творци: техният живот често е трагичен, но едновременно героичен и поетично величествен. Безспорно трябва да включим Цветан Начев сред талантливите художници на словото напуснали ни твърде рано.