Отлитащото време

Пред нас се открива едно интересно и интригуващо произведение, което се намира на границата между историческото изследване, мемоарния жанр и фикцията. В него са интегрирани дълбоки слоеве от времето и личен опит, представени с изключително внимание към визуалните образи и паметта, която те предават. Чрез непосредствеността на преживяното авторката Анна Топалджикова успешно подчертава как големите исторически събития преминават през иновациите в семейството на Карастоянови – било то чрез авантюристично донесената печатарска преса от Белград или фотографските студиа, както и в малките социални кръгове на приятели. Нейният разказ е изпълнен със семейни митологии за значими съвпадения и динамиката на живот във всяка епоха. Това е една споделена история за модерността и нейните парадоксални проявления в българския контекст.

Борис Минков