Гласовете на българския диаболизъм

Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм" обединява текстове, представени по време на конференцията със същото название, която се проведе на 2 и 3 декември 2016 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Този проект представлява интересна инициатива, стартирана от група млади изследователи, и е първият систематичен опит за проучване на явлението „български диаболизъм".

В книгата са включени произведения както от утвърдени специалисти в областта (като проф. Валери Стефанов, проф. Миглена Николчина, проф. Николай Аретов и доц. Огнян Ковачев), така и от докторанти, които завършват своите дисертации. Статиите разглеждат различни теми - критическа онтология (от В. Стефанов) и интелектуална история (от М. Николчина). Особено ценна е статията на Огнян Ковачев с тема "Изграждане на неяснота, неопределеност и несигурност в диаболистичната проза на Владимир Полянов и Георги Райчев", където творчеството им се поставя в контекста на световната литература и теории за възвишеното.

Интересна интерпретация относно понятието "диаболизъм" предлагамe в оригиналния диалогичен формат на статията "Моделиране на мрака" от Дарин Тенев.

Повечето материали в сборника анализират конкретни литературни произведения свързани с диаболизма; особено задълбочена оценка получава творчеството на Владимир Полянов - приносните статии принадлежат към Николай Аретов за драмата „Бройка", Венцислав Шолце за романа „Вик", Яница Радева за повестта „Детето" и Христина Теодосиева за разказа „Ерих Райтерер".

Концепцията зад сборника e основана върху убеждението, че диаболизмът не представлява просто архивирана част от литературното минало; той функционира като интелектуално предизвикателство или повод да преосмислим литературната традиция както минала, така настояща. Значимостта му като теоретично изследване е аргументирана в колективния текст “Трите лица на Светослав Минков” написан от Десислава Узунова, Владимир Полеганов и Александър Христов... Тази работа служи като микромодел за целия сборник - сплита теория с литературна история чрез любов към писането και желание то да бъде продължено или обновено.

Сборникът показва как интересът към миналото може да се комбинира с ангажимент към настоящето: той демонстрира начина по който наследството ни живее активно във културния контекст посредством четене और новаторско осмисляне.
Доц.д-р Бойко Пенчев