Време за суинг

Ако си представим всички съботи от 1982 година като един ден, то срещнах Трейси в десет часа сутринта на тази събота, докато вървяхме по пясъчния чакъл на църковния двор, всяка държейки майка си за ръката.

Имаше и други момичета около нас, но по очевидни причини именно ние две се забелязахме взаимно. Започнахме да обсъждаме приликите и различията помежду ни по типично момичешки начин. Кожата ни изглеждаше напълно идентична - сякаш бяхме изработени от един и същи светлокафяв материал; луничките ни се разполагаха на едни и същи места и бяхме с еднаква височина. Разликата беше в лицето ми: то изглеждаше тъжно и меланхолично с дълъг сериозен нос, а очите ми бяха свити надолу, както и устните.

Лицето на Трейси обаче беше весело и закръглено; тя приличаше на малко по-тъмна версия на Шърли Темпъл. Носът й имаше свои особености – веднага го забелязах; той беше нещо като мой проблемен нос – вирнат нагоре като зурличка. Беше симпатичен, но в същото време донякъде отблъскващ: ноздрите й постоянно стърчаха навън. По отношение на формата на носовете ни сме били равни, но когато става въпрос за коса – определено тя печелеше."