Все пак за смисъла

Лириката на Любомир Терзиев задава нова посока в българската поезия, като съчетава страст и скептицизъм. Тя е умело изразена с интелектуални нюанси и се обогатява от безкомпромисното влияние на жаргона. В нейните стихове усещам влияния от английската метафизическа школа и нейното възраждане през ранния XX век, но те са адаптирани към нашата местна чувствителност с актуален контекст. Това представлява душевно и интелектуално състояние, което вече не познава тематични или естетически ограничения.

**Обяснение в любов**
*На Ирина*

Не ми трябва време, моя любима, а само гледна точка за него. Дали ще бъдат прашинки, недосегнати от слънцето; дали тичинки, които не са оплодени от вятъра; или ресничести частици, останали неизплували от първоначалната течност – трябва да видя секундите. Не просто да ги разбера - настоявам да ги видя ясно. Тогава може би през образа ти някак си ще спра да се лутам и ще успея да навляза в твоето време.
Любомир Терзиев