Пътищата към Освобождението

Тази публикация обединява избрани изследвания и статии на проф. д-р Петко Ст. Петков, написани между 2009 и 2020 година, и демонстрира неговите научни търсения и успехи през последното десетилетие. Тя представлява естествено продължение на предишните два сборника с негови трудове: „Историята като полифония“ (2005) и „Преди сто и повече години“ (2009).

Професорът е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е създал множество монографии, статии, учебници и помагала по новата история на България.

Различните пътища към Освобождението, което се разбира като установяване на независима държава с модерна структура, обхващаща всички български територии, са многобройни до политическата развръзка от Руско-турската война през 1877-1878 г., а след това също така. След значителните промени от окончателния Берлински договор през 1878 г., пътищата към Освобождението за петте части на българските земи с различен статус започват да се разделят; много групи българско население никога не успяват да се объединят отново. Затова книгата включва както творби на автора относно периода преди образуването на новата българска държава през 1879 г., така и анализи за следващия етап в историята – до важните исторически трансформации след войните от 1912-1919 г.

Идеалът за Освобождение — тоест стремежът за изграждане на унитарна, модерна и независима българска държава — окончателно оформя своето място в обществото ни около третата четвърт на ХІХ век. Поради факта че този идеал не може да бъде реализиран през 1878-79 година, той остава актуален в годините след това при коренно променени условия; отделните части от българската общност вече са разпределени между няколко държави. Ето защо усилията към Освобождението — стремежите към общия идеал — не приключват нито през 1878-79 година, нито през 1913 или даже през 1919 година.