Български хроники том 2 (ново издание)

Тази публикация представлява финалната версия на "Български хроники".

Историците обикновено разглеждат човешкия живот основно през призмата на фактите. Стефан Цанев обаче придава и емоции, състояния и размисли в своето творчество. Неговата цел е бъдещите поколения да не изпитват отегчение или умора от изучаването на Историята, дори да не се чувстват мъртви мислено поради нея. Авторът успява да представи случилото се като естествен процес. Историческите му текстове наподобяват трохите, оставени от Хензел и Гретел - както те намират пътя си обратно, така и нашият интерес към историята винаги ще остане възможност, а не задължителен избор. В този контекст подходящо послание за историческите хроники на Стефан Цанев би било: "Уважаеми дами и господа, Историята продължава."

"Скуката е духовна чума", казвал проф. Николай Генчев преди повече от две десетилетия в Кинодейците или Руския клуб след третата чаша:
- Поете, защо не напишеш една забавна история за България!
В онзи момент аз не осъзнах сериозността на неговото предложение.

Преди няколко години случайно попаднах на учебник по история с толкова скучен стил, че изглеждаше сякаш авторите са искали единствено да подтикнат българчетата към омраза спрямо собствената им история; това ме ядоса и реших да последвам препоръката на професора.

Писането за царете беше лесно – тяхното далечно минало ни касае абстрактно. Но когато става въпрос за Паисий, Бозвели, Раковски, Левски, Ботев и други подобни личности – всеки един от тях изисква многократно умиране с него.

Обърни внимание върху странната смърт на отец Матей: след като загубил своята вяра в Бога - той просто угаснал три дни по-късно. Три дни - точно толкова може човек да живее без вярвания! Без доверие в Бога или какъвто и да било идеал; без надежда в друг човек или идея...

А ти? Доверяваш ли се комуто или какво-то? Аз самият вярвам ли? Или просто скитаме из тази деликатна планета като живи мъртъвци? Способни ли сме ние - подобно на нашите възрожденци - да пожертваме живота си за народа си и свободата си безкористно ,без личен интерес? Или сме готови сами да произнесем робските думи: „защо ни е свобода?, тя няма материална стойност“?
Стефан Цанев