Български хроники, том 1 (ново издание)

Тази публикация представлява финалната версия на „Български хроники“.

ВМЕСТО ЗА ПОСЛЕСЛОВ

Необходимо беше написването на тази книга.

Българският народ имаше нужда от нея, за да осъзнае своето място в историята, на континента и по света. Той трябваше да изживее страданията и радостите, славата и срама на своите предци, а чрез тях да се запознае със собствената си душа.

С. Ц.

Навярно няма друг народ в света, който толкова малко познава своята история.

Разполагаме с велики историци и значими исторически трудове, но академичният език е безразличен за обикновените хора. Учебниците по история са написани по такъв начин, че сякаш авторите целят единствено децата ни – едва проходили – да изпитат омраза към наследството на своя народ; за съжаление, това намерение вече почти е реализирано.

От друга страна, незнанието произтича от многократното пренаписване на историята според интересите на управляващата политическа сила. Това объркване може не само да доведе до замайване у човек...

Или пък причината е още по-тревожна: старата ни история надвишава нашето сегашно скромно самочувствие като народ; сравненията с миналото потискат духа ни и ние избягваме споменаването му?

***

Историците разглеждат човешкия живот основно през призмата на фактологията.

Стефан Цанев преобразява този подход в състояния и размисли.

Целта му е тези след нас да не бъдат отегчени или уморени до такава степен, че мисловно да загубят интерес към Историята.

Авторът показва естествения ход на събитията. Неговият исторически разказ наподобява трохичките оставени от Хензел и Гретел - както те намират обратния път към дома си, така нашето историческо търсене остава възможност вместо задължителна даденост.

В тази връзка подходящо представяне на историческите хроники от Стефан Цанев би било:

Уважаеми дами и господа,

Историята продължава.