Моята непозната

"- Вън е студено - каза сервитьорът.
- Няма значение, всичко е наред.
Наистина беше хладно навън и вятърът духаше, но гледката към Алпите беше великолепна. Планината се издигаше веднага зад къщите отсреща, масивна и недостъпна, скриваща половината небе с остри ръбове. В синкавите сенки на склоновете зъзнеха борови горички, а по стръмнините висяха влажни зелени скали; още по-високо над разкъсаните облаци снеговете блестяха в синьо.
След хаоса от планинските върхове улицата на градчето изглеждаше като неочакван оазис на реда и човешкия уют сред котловината. Прясно боядисани розови и кремави къщи, барове с червени покривала и грижливо оформени дървета придаваха живописен вид на мястото. Дори старата готическа църква в края на улицата изглеждаше лъскава и почистена от прах – сякаш украсител за гостната стая.
Сервитьорът ми донесе кафето, спомена още веднъж за студа и си тръгна. Около мен нямаше никого или почти никого – само един възрастен мъж седеше до съседната маса пред чаша димящ грог.
„Човек с любов към ракията“ - помислих си докато наблюдавах неговото сбръчкано лице и потопените му размити очи.
- Лошо време, нали? - заговори непознатият след като забеляза погледа ми.
- Какво да правим – есента е - промълвих учтиво: - Вие тук ли сте местен?
- Да, местен съм... Всъщност съм французин, но понеже живея тук вече тридесет години, мога да кажа че съм част от това място.
- Сигурно е приятно да прекарате времето си тук… Алпите са прекрасни…
- Отдавна ли сте дошли?
- Тази сутрин пристигнах... А довечера ще заминавам.
- Е тогава ще имате хубав опит! Но след втория ден тук става скучно... А после направо ужасно! Да ,Алпите са чудесни обаче хората...
- Какво точно не ви харесва у хората?
- Нищо особено – усмихна се странно непознатият.- Просто са хора каквито има навсякъде.
Той разбърка грога си с лъжичка , отпивайки малко за проверка дали напитката не е прекалено гореща , след което я изпил наведнъж .
– Само едно ще кажа : не съм виждал по алчни индивиди . Биха продали даже собствената си кожа ако цената бъде добра .
Сервитьорът пак се появи:
– Има ли някой който плаща ?
– Никой не плаща ! Донеси ми още един грог!
– Значи парите ги мразят ?
– Може би мразят! Те просто живеят за тях . Свили са се в този капан чакат жертви . Всеки стиска своя малък бизнес : кафеджията печели от туристите ; онзи на ъгъла трупа пари от гледките към катедралата ; собствениците на „Златния елен” ни примамват със вкусните Виенски котлети , а домакинът на „Златната рибка” привлечe внимание със своята красива жена . Не знаете тези хора ! Какво мислите те правят именно в този момент ? Живеят ? Радват се ? Скърбят? Ни най-малко! Чакат ... Цял ден чакат … Очакват приходите .
А когато касата затрябва то тогава флегматичното им поведение започва да изчезва . Особено ако доходността е добра . Ако приходът e добър господарят просто щe сияе , може би ще изпие допълнително чаша вино или две και дори може да заведе жена si извън леглото както през младостta."
Богомил Райнов