Само за мъже

Нощта е дълбока и мракът я обгръща, а единствената светлина идва от флуоресцентната лампа, която осветява малък участък около мен. Вляво се намира ниската сграда на митницата, вдясно - будката на граничния контрол, а в централната част стои моят стар москвич.

Унгарският граничар до колата ми явно страда от свръхпедантичност или просто убийствена скука. Той дълго разглежда паспорта ми, който е нов и почти пуст. След това отново поглежда снимката ми с недоверие и след това самия мен, за да установи дали съм аз. Накрая осъзнавайки със закъснение, че действително съм аз, се обръща и влиза в будката си да постави печат.

Две минути по-късно бариерата бавно се повдига като оцветена зебра и ми позволява да продължа към нощта и другия свят. Първоначално този нов свят изглежда подобен на онзи зад мен: тъмно облачно небе над мастиленочерно поле с летяща бяла линия на пътя посред него. Но внезапно пред очите ми изниква градът.

Този град се появява без предупреждение - няма предградия или стари постройки; само красиви исторически сгради с ярко осветени бели фасади отстрани на шосето. Всички те са нереални като сън сред околния мрак...

Но напредвам само до следващата бариера – тук австрийски служител проверява документите mi по-бързо от унгареца; паспортът все пак не може да бъде прегледан безкрайно много време. Бариерата повторно се повдига заради моя москвич.

Вляво откривам зелени неонови букви „ШАНЖ“, а после розови „БАР“. Имам достатъчно шилинги за кафе затова спирам пред бара вместо банката. Масите навън са празни както тези вътре; предпочитам терасата извън заведението.
Келнерът ме посреща усмихнато – приятна промяна след многото подозрителни погледи досега! Използвам немския речник си поръчвам кафе и радостното му лице показва, че ме е разбрал правилно.

Терасата е осветена само от витрините на бара; електричеството не трябва да бъде разхищавано за един клиент под звездното небе между храсталаците... Келнерът носи кафето ти с касовата бележка обратно при мен: добавям пет шилинга за усмивката му!

Кафето е вкусно. Тишината след часовете шумене край мотора е приятно успокояваща... Наоколо мирише леко на бензин… Далеч вдясно полицаят пуши под жълтите предупредителни знаци...

И тогава - воят на сирената пробива спокойствието! Не откъм границата – напротив! Около бариерата хората започват панически движения докато тежък камион излиза от сенките... Воеводните звуци стават силни…

Сирените продължават резкия звук когато забелязвам как черният автомобил порше летии стремглаво към бариерата… Обаче там вече има вторична бариера- камион блокирал пътя! Спирачките пищят остро…

Автомобилът избягва платното в тесния проход между заведенията...
Ала прохода водеше към задънена улица оградена отвсякъде…
Три души скачат навън респективно побягват натам… Виждам ясно как единият хвърля предмет в храсталака пред нас...

Не мога да допускам сценарии дали това беше експлозив? Беглецте потапят в чернотa когато полицейската кола пристига до тях…

Групички коментаторки привлекателността им намалява скоропостижност щом виждат ситуацията усложнявана чрез далечните изстрели.. С времето всички трепетливо оставиха местото . И настъпило време аз също трябвали нарочното действие ...

Потеглям спокойно през тъмните улици покрай дърветае , усещайки аромати свежест … Зад техните клони минавал призрачни здания ... Град мечта бил той , явление което леснопреминавано бе

След половин час шофиране спря точно пред паркинг озаглавено ,,Отпадалки’’ .. Проверявам странния пакет останал зад мене ... оказало то било чанта .

Много пачки долари внутри ! Няма начин човек видял всичко это ,забравил вземането й !