Избрани произведения Т.6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата

„Опознай себе си!“ – това е призивът на един от най-ранните европейски философи към своите ученици. Сократ вече се съмнявал в твърдението, че нашата идентичност и истината за нас са едно и също. Ако разгледаме нечия автобиография, ще осъзнаем колко прав е бил мъдрецът.

Човек не може да размишлява без да твори; всяка индивидуална истина не е точен отражение на реалността, а относителна концепция. Поради тази причина автобиографиите и автопортретите представляват само субективното мнение на автора за самия него, докато биографиите и портретите отразяват виждането на другите за него. Точността им зависи от усилията вложени в тях – този труд често наричаме творческо прозрение.

В началото на работата си върху книгата бях решил да я нарека „Истинското житие на Софроний Врачански“. Но сега, след като я приключвам, такова заглавие ми изглежда прекалено смело; не мога просто да го променя на „По-близо до истинското житие…“. Нека тя бъде само една от многото книги, които потомците дължат на поп Стойко.

Тази книга по-скоро представя биографията не толкова на писателя като личност, а именно единственото му произведение. Произведенията могат да бъдат сравнени с деца: има такива, които приличат много на родителите си и веднага ни напомнят за тях; но има и деца или творби, които тотално отказват наследството си. Срещат се благодарни творби или деца, които оставят трайна памет за своя създател. От друга страна обаче има произведения или деца, чиито автори биха изказали горчивост: „По-добре да не бях раждала!“.

Срещат се даже такави шедьоври сред децата или произведенията , че техният баща остава удивен: „Аз ли направих това?“. Има обаче особено тежък грях - патрицида; една автобиография може сериозно да потисне собственият й автор в общественото възприятие и необратимо да заличи истинската му същност.

Поп Стойко от "Житие и страдания" успява значително да затъмни фигурата на Софроний Врачански. Но докато живите наследници стават родители сами по себе си (т.е., продължават рода), духовните произведения остават бездетни и безсмъртни – невъзможно е човекът зад "Житие и страдания" просто така da бъде забравен вместо неговият автор.

Надявам се поне частично Софроний някога пак da добие живот чрез нечий художествен замисъл подобно каквито дарове той дал na поп Стойка в "Житие и страдания". Надеждата ми e те все пак da споделят общо присъствие във времето.
Вера Мутафчиева