Избрани произведения Т.11: Бивалици I. Бивалици II

Верините бивалици представляват обикновени неща, присъщи за всяко дете и младеж. В същото време те са изключително лични и уникални, тъй като са пропити с впечатляваща чувствителност и индивидуалност още от ранна възраст. Това е Божие дарование, или генетичен фактор, в контекста на семейната среда. От две години насам Вера помни как седяла на зелената възглавница в малкия кабинет на баща си - историка професор (всъщност единствено там палели печката през зимата) и наблюдавала домашните му пантофи. С детска непосредственост ще се запита какво точно работи той и безцеремонно ще го упрекне: "Татко Петко, ти само четеш, пишеш и пушиш." (А между другото, баща й чете дори когато яде или върви по улицата.) По-късно с известна себеирония тя осъзнава заниманията на своя родител, защото сама преминава през същия опит – да прекара половин век в работа чрез четене, писане и пушене.

"Смешно, но не весело," отбелязва тя в началото на "Бивалици - част втора". Чрез задължителния си прозов стил книгата анализира различни аспекти от социалната структура (може би е по-точно да кажем - разкроява социалната платка?), за да подчертае страховитите последствия от комунистическата социална инженерия. Разбира се, Вера Мутафчиева търси останките от човечността посредством редица истории и образи на добри хора; чрез деликатни паракритически забележки тя сочи към Доброто пред лицето на лошотията – после обаче притеснено добавя нещо за добрите случайности. Иначе казано – "тесният улей на живота", според нея - онези тежки спектакли , при които унижават интелектуалния принос на твоя баща докато ти оставаш принуден да мълчиш заради собственото си оцеляване; всичко това относно българската идентичност и липсата на самоуважение трябва да бъде прочетено внимателно. След това идва личният аспект — интимният живот (разрушен) както и трудовият такъв (успешен), който също заслужава внимание; “Моят работен живот,” споделя гордо Вера Мутафчиева — това е необходимо да се изучава! Трудното зачеване в контекста без любов през определена епоха също следва да бъде разгледано; именно тук лежи кулминацията затова следете физиологичния стил внимателно… Всички тези теми имат нужда от проучване.

Ани Илков