Избрани произведения Т.11: Бивалици I. Бивалици II / твърда корица

Верините бивалици, от една страна, представляват обикновени спомени, характерни за всяко дете и юноша. В същото време те са изключително лични и уникални, пронизани от впечатляваща чувствителност и индивидуалност още в ранна възраст. Това е Божие дарение или генетично предопределение, свързано с семейната среда. От двегодишна възраст тя помни как седяла на зелената възглавница в малкия кабинет на баща си - професора по история (единственото място, където палели през зимата) и наблюдавала домашните му пантофи. С детска безцеремонност я глождело любопитство относно неговата работа: “Татко Петко, ти нищо не правиш – само четеш, пишеш и пушиш.” Всъщност той чете дори когато се храни или разхожда по улицата. Много години по-късно със себеирония ще осъзнае заниманията на баща си, защото сама ще премине през същия опит – да печели прехраната си като чете, пише и пуши.

Цанко Живков

„Смешно, но не весело“ гласи надписът на входа на „Бивалици II част“. Чрез задължителния си прозов стил книгата постоянно анализира различни аспекти от социалната структура (може би е уместно да кажа – разкроява социалната тъкан?), за да открие ясно ужасните последствия от комунистическата социална инженерия днес. Разбира се, Вера Мутафчиева търси остатъците от човечността чрез няколко истории и образи на добри хора в дискретен паракритически контекст посочвайки към Доброто; след това обаче добавя нещо като: имало е добри случайности. Освен това говори за "тесния улей на живота" – онези мъчителни спектакли при унижаване интелектуалното наследство на родния ти баща; а ти оставаш принуден да мълчиш за да оцелееш; разглеждайки теми като липсата на самоуважение у българина и цитирането на любимия Софроний точно там – всичко това заслужава внимание. Личният живот в интимен (изцяло разрушен) аспект и трудовият (много успешен) план също трябва да бъдат прочетени внимателно. „Моят работен живот“, казва с гордост Вера Мутафчиева – важно е тези моменти да бъдат отбелязани. Трудният процес - в интимен смисъл - зачеването под условията на безлюбовна епоха e кулминацията тук; затова проследявайте физиологичния стил внимателно...
Това трябва да бъде изучавано.

Ани Илков