Автопортретът ми като журналист и дипломат

„Автопортретът“ на Стефан Бочев (1910–2002) представлява изключително интелигентен и чувствителен анализ на историческия период между 1929 и 1945 година, който е обхванал значителни икономически, политически и военни кризи. В книгата авторът споделя живи, ярки и забавни свои преживявания от обучението си в Швейцария, участието си в Обществото на народите и работата си в българската дипломация до края на Втората световна война през 1945 г., като често прибягва до великолепна самоирония. Персонажите му включват както известни фигури, така и по-малко познати имена от българската история. Свързващият елемент са размишленията за миналото ни, които съчетават дълбоки знания с житейска мъдрост и благородство – характерно за човек с богат опит. Стефан Бочев е също така автор на „Белене. Сказание за концлагерна България“ (1990; 1999), която остава ненадминато произведение относно лагерната реалност в България по време на комунизма.