Избрани произведения Т.12: Бивалици III. Небивалици

В живота всичко е с цена, дори и да не осъзнаваме това постоянно. След като преминеш през трудностите, започваш да ги разглеждаш от дистанция. Звуците на експлозии стават все по-слаби, а задушаващият мирис на мъртви тела постепенно избледнява. Обличаш униформа, която не е твоя собствена. Белезите от преживяното са зараснали. Вокруг цари коварна тишина, която запълваш с обичайни ежедневни грижи.

Според Вера Мутафчиева в "Бивалици" има моменти, които просто трябва да се прочетат вместо да бъдат разяснявани. Описанията на събития след бомбардировките над София на 10 януари 1944 г., бягството на хората и срещата й с първите войници от Червената армия във Велико Търново оставят силно впечатление. Тук попада и историята за нейния учител по френски език Андре Жирар – истински магьосник в преподаването, който разкрива красотата и звучността на езика пред нея: “Признавам: моето първо и последно филологическо образование.” Въпреки че години наред печели прехраната си чрез словото, тя вярва, че ако не беше чиракувала при него с френския език, нямаше да може така добре да работи със своя роден.

Когато говоря под тих тонус за Вера Мутафчиева, отбелязвам колко уникална е тя - особено що се касае до модели; рядко следва един-единствен модел дълго време или пък позволява два модела едновременно без въпросителни помежду им. Личният й опит включва множество противопоставяния – между объркаността в битието й и яснотата в личните истории; между реалността и фикцията в писането; между историческата монография и романа с исторически сюжет спрямо съвременната литература. Когато тези двойки попаднат под погледа й обаче те веднага придобиват нов смисъл - например смъртта на Сталин резонира с раждането на двете й дъщери или измислените от нея истории влизащи в контекста на реалността.