Красиви неудачници

Трудно е да се определи дали Ленард Коен е по-известен и обичан като музикант или писател. Той има зад гърба си над 17 албума с изключителни песни, които са оставили дълбок отпечатък в света на популярната музика, както и 12 книги с поезия и проза, които му осигуряват заслужено място в литературните антологии. При него границите между свиренето на китара и творчеството върху хартия изглеждат размити. И двата жанра съдържат горчиво-сладки нотки, изпълнени с безпокойство и любов; те са бавни и меланхолични, но същевременно наситени с интензивна емоция.

Първият му сборник с поезия дебютира през 1956 година, а първият му музикален албум – вдъхновен от посещенията в известното нюйоркско студио на Анди Уорхол – излиза в края на 1967 година. Между тези две важни дати той пише втория си роман "Красиви загубеняци", който сам описва като нещо повече от просто книга – определя го за "слънчев удар". В сюжета наблюдаваме сложния любовен триъгълник между разказвача (който проучва индианско племе), съпругата му Едит и техния циничен приятел.

В този красив, понякога тъжен и местами суров разказ всеки герой носи собствена самота; светецът често трудно може да бъде различим от грешника, потопил се в порока. Въпреки това според Коен красотата може да се намери дори сред загубите - стига човек да губи със стил и да остава красив въпреки страданията си.