Усмивка почти

Франсоаз Саган (1935-2004) е една от важните фигури в съвременната литература, която изненадва всички с дебютния си роман "Добър ден, тъга". Тази книга незабавно завладява книжния пазар не само заради своето високо качество – тя е и трогателна, и лесно четима, а същевременно дълбока. Фактът, че авторката е едва на осемнайсет години, добавя допълнителен интерес; любовните истории на героите ѝ са описани с необичайна зрялост и мъдрост за такава възраст, което се комбинира със сладникав цинизъм. Франсоа Мориак я нарича “чаровно малко чудовище”, а романът бързо получава преводи на множество езици и става световен хит. В САЩ, където обикновено вниманието се насочва към англоезични произведения, само за две години са продадени над милион копия.

След успеха на първата си творба следват заглавия като “Обичате ли Брамс?”, “След месец, след година”, “Дивните облаци” и “Усмивка почти”. Всички тези романи и сборници запазват постоянен успех благодарение на начина по който Саган умело пресъздава идилията на безгрижния луксозен живот в Париж - място изпълнено с краткотрайни любови. Нейните герои знаят как да обичат както трябва, но умеят да оставят зад себе си изразходваните чувства усмихнати.

Саган пише дълбоко за страстта и любовта - теми свързани с различни лудости и неврози.
Жьонвиев Мол

Според нея любовта може да бъде сравнявана с болест или интоксикация: хората могат да бъдат щастливи временно заедно, но никога през целия си живот.
Франсоаз Саган

Доминик е двадесетгодишна студентка по право във връзка със своя колега Бертран. Но чувствата ѝ към него не включват истинска страст; тя вижда любовта повече като удобство отколкото като силно преживяване. За нея щастието означава липса на трудности – животът ѝ изглежда безцелeн често обременен от скука и самота. След това се появява Люк – привлекателен зрел мъж с интересна личност... който освен всичко друго е женен.