Градове и други острови. Стихотворения

Стихотворенията в тази книга на пръв поглед могат да предизвикат объркване – липсват пунктуация и главни букви... На пръв вид изглежда, че става въпрос за един от онези дразнещи ръкописи, които наподобяват сложни пъзели и основното им послание е „Виж колко съм уникален и умен!“ Но когато започнеш да четеш стиховете на Станислава, осъзнаваш, че не желаеш това пътешествие да приключи. Заедно с нея тръгваш на своя собствено пътешествие. И тук идва следващата уловка – многото географски имена може да те подведат да възприемеш книгата като поетичен дневник от посетени туристически места… ако не знаеш причината за заминаването и целта на този маршрут:
и
никъде нямаше пътища
само в мен
или
при другите
някъде другаде
някакво време
- - - - - - - - - -
страх ме обзе,
че мога пак да се родя
без да зная как се стига до сърцето ми.
- - - - - -- -- --
никой не може сам да измисли този свят,
освен ако не е
изключителен разказвач на приказки
или усамотен гений,
който строи врата за живите в епоса;
през нея преминаваме последни.
Издигам дом,
където побирам
остатъци от върхове
и бездни.

Всяко стихотворение в тази великолепна книга ни предоставя прозорец към човешката съдба – независимо дали сме във Верона или Кайро, на площад Трафалгар или Принцовите острови, Дубровник или Венеция, Керамоти, Тоскана, пустинята или Адриатика... То ни връща към въпроси, които все по-рядко си задаваме; провокира ни към размисъл и преживяване. Това всъщност представлява най-голямото достижение на авторката: тя игнорира концепции с главни букви – защото всичко има равно значение. С заразяваща радост тя ни води през кръговете на съвременния рай.

София Несторова