Мемоарите на едно жълто паве

Зимата беше в разгара си, с дълбок сняг, покрил цялата земя. В една късна вечер се прибирах внимателно от дома на моя възрастен приятел, известен с приготвянето на най-доброто вино в града. Той обичаше да казва: "Колкото повече пиеш от това вино сутрин, толкова по-бодър ще бъдеш!"

Улицата беше пуста и снегът ме заслепяваше, принуждавайки ме да примижавам. Странно е как не можех да видя добре около себе си, но усещах снега по бузите и клепачите си; сякаш валеше само край уличните лампи. Хлъзгаво беше и затова ходех с леко разкрачени крака. Изведнъж подхлъзнах се и когато почти паднах, забелязах човек легнал в канавката - лежеше по гръб без никакво движение.

Първоначално помислих, че е мъртъв! Приближих се предпазливо до него – оказа се обаче, че просто спи. От устата му излизаше пара и лицето му бе покрито със снежни висулки около устните и носа му образуваха бяла купчинка. С риск реших да го побутна – той не помръдваше. Добре е да спасиш някого от смразяваща смърт! Хванах го под мишниците и опитах да го повдигна на задника си; след малко усилие успях да стана прав и започнах да го влача.

- Къде живееш? – попитах.
Той не реагира за момент. Започнах хаотично да вървя надолу по улицата; така ми беше по-лесно с него. Пъшкайте откривах трудности — краката ми буквално подгизваха от натоварването с този човек докато той изсумтя нещо като:
- Тук!
От дясната страна имаше къща, която бе построена по-ниско от улицата; достигнеше я през засипаните стъпала.

- Тук ли?
Той кимна утвърдително с глава точно тогава усетих как силите напускат тялото ми — избутвайки го надолу той хвръкна към входната врата й ударил плесница тя внезапно отвори а той полетя наполовина вътре.
И изведнъж проговори:
- Ела вътре за едно питие!