Последното изкушение

"- За манастира ли питаш? - извика тя с неочаквана ярост. - Каква е причината? Какво търсиш там? Нямаш ли съжаление за младостта си?
Младежът оставаше мълчалив, а старицата поклати износената си глава и изсъска като змия.
- Идеш да намериш Бога, нали? - запита тя саркастично.
Гласът на момчето прозвуча почти безжизнено:
- Да...
Старицата ритна кучето, което се беше навряло около слабите й крака, и направи крачка към него.
- Ах, бедняко! - извика тя. – Но Бог не е в манастирите; Той е у хората! Там, където има мъж и жена, присъства и Бог; там, където се отглеждат деца с грижи, готвене и разправии — там също е Бог. Не вярвай на приказките на завистливците — когато лисицата не може да стигне до гроздето, казва че то било зелено! Истинският Бог е този домашният, а не манастирският; пред него трябва да се прекланяш; другият принадлежи само на неспособните!"