Рапорт пред Ел Греко

Мой генерале, битката приключи и подготвям своя рапорт; ето къде съм участвал в сраженията, как точно се бях борил – получих наранявания и изпитах страх, но не избягах. Зъбите ми трепереха от ужас, но здраво притисках челото си с червена кърпа, за да прикрия кръвта и смело нападах противника. Едно по едно ще ти покажа моите страдания, като душата ми постепенно се изразходва до малка топка пръст, замесена със сълзи, пот и кръв. Ще споделя моя опит в битките с надежда да облекча натоварването си; ще оставя зад себе си добродетелите, срама и истината за тази цел. Как успя да създадеш „Толедо през време на буря“? Душата ми е подобна - тежки облаци я обграждат, разкъсвана от ярки мълнии и упорито бореща се между светлината и тъмнината. Ти ще я видиш и оцениш под твоите проницателни вежди. Спомняш ли си онази важна поговорка сред нас критяните? „Където не постигнеш успех – върни се обратно; а там където успееш – продължавай напред!“ Ако не съм имал успех дори само един час живот да остава пред мен, пак бих се завърнал за нова атака; ако пък съм успял, бих открил земята само за да мога да легна до теб.