Алексис Зорбас

Нямам ограничен договор с живота си, затова отпускам спирачката, когато достигна най-стръмните места. Животът на всеки човек наподобява железопътна линия с възходи и спадове, а разумният пътник обикновено използва спирачка; но аз, и в това е моята сила и независимост, отдавна съм се отказал от нея, защото не ме страхуват произшествията. Работниците наричаме тези инциденти "карамболи". Не ми пука за карамболите, които причинявам; денем и нощем летя напред с всичка сила, наслаждавайки се на живота си дори ако трябва да пострадam или да се разпадна. Какво мога да загубя? Нищо особено. И какво значение има дали ще шофирам внимателно или не – пак ще падна! Тогава – хайде на огън!