Умерена облачност и други стихотворения

Задълбочавам се все повече в своите страхове. С всеки изминал ден губя равновесие – като кокошка с вързани крака, готова за продажба. Жена ми е до мен и тя също изпитва същото. Стремим се да бъдем добри и отстъпчиви. Лъжата ни расте, носеща розова яка, изглежда привлекателно и не ни компрометира; родила се вчера, а вече преминава през пубертета.

Вечерите са тревожни, обстановката е напрегната. Но лъжата не бърза да ме напусне; дебне ме хитро и наднича в банята докато съм под душа. Вече осъзнавам какво предстои! Дори започвам подготовка – спорт, диети; свободен и млад, но с опит зад гърба си.

Каква любов? Само поредица от лъжи! Не зная дали това смешение на заблуди е грях? Потомството ни прелива от лъжа до лъжа – чувстваме се все по-притеснени. Настъпвам крак или коремче – дори не успявам да ги усетя преди да се увеличат подобно на амеби, само че много по-бързо.

Те пълзят и падат от тавана право в чинията ми... О Боже, канибализъм! Жена ми поглъща всичко със затворени очи. Но може ли тя действително да бъде това? Толкова чуждо диша… Ноздрите ѝ трептят особено и приближават...

Ще спя отделно тази вечер; ще подпра врата с живота си - присъда за цял живот. Нашето легло! Лъжата ме закриля; влажните ѝ ръце сякаш притискат тялото ми в последния изпитан захват."