Кръв по клавишите

Често думите се възприемат като безжизнена плява. Имам предвид настоящето ни време. Те се носят по вятъра и замърсяват вече прашната атмосфера около нас. Думи, думи, думи... Хората са много на брой и техните изказвания също, което ги прави някак незначителни и задушаващи – подобно на малки прашинки. Въпреки това понякога се появява човек с уникален талант – огниво или друг вид искрящ инструмент. Може би душата му е такова средство – особена душа. Този индивид може с едно незабележимо движение да запали целия този хаос от слова и да разпали величествен огън. Човекът, способен да подпали сухата плява с пламъка на великото си сърце и сияйната си душа, наричам Поет. Диана Маркова е един такъв Поет за мен. Преживявам силни емоции при четенето на стихотворенията ѝ; в едно-две дори проронвам сълзи, а аз съм зрял мъж със студено поведение. Както и да е - нека гори, нека свети през тъмната нощ! /Калин Терзийски/