Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес Кн.3 и Кн. 4

Разказва се за прабългарин, който бил конник и мечтаел да открива нови земи, но неспособността му да спре довела до неговата гибел. Споменава се също славянинът, орач, който имал дълбока връзка с полята и планините; те му предоставяли спокойствие и вътрешна сила. Тракиецът пък бил мъдрец, притежаващ много знания, но без сили да предприеме действия поради страданията на своя народ.

Тези трима мъже били синове на своите племена и се борели срещу времето, което заплашвало да изтрие техните следи. Те осъзнали, че земята може да предлага вечност и я приели като обща родина и майка. Така станали нейни синове – а всички синове на една майка са братя.

По този начин те положили основите на един народ и държава, които продължават да съществуват до днес под името български.