Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес Кн. 1 и Кн.2

Разказ за прабългарин, който бил конник и жадувал да изследва непознати земи, но не успявал да спре, което водело до гибелта му; за славянин, орач по природа, свързвал се с полята и планините като със свои корени, които му давали спокойствие и вътрешна сила; за тракиец, мъдрец с много знания и спомени, но без сили да предприеме действия в момент на упадък на народа си.

Историята разказва за трима мъже – потомци на своите племена – които се борят срещу времето, желаещо да заличи техните следи. Те открили, че земята може да предостави вечност и я приели за своя обща родина и майка. По този начин те станали нейни синове: а всички деца на една майка са братя.

Така поставили основите на един народ и държава, която продължава да съществува до днешния ден под името български.