Късна жена

Станчо Пенчев е роден в Шумен през 60-те години на XX век, по време на февруарски парад на планетите. Неговият зодиакален знак Водолей оказва влияние върху либералния му подход към различните прозаични жанрове. Той пише с лекота и без задръжки – от фрагменти до романи и притчи. Образованието му по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ понякога го подтиква да експериментира и с ритмична реч. Известни са неговите два романа „Късна жена“ (1993) и „Лунен купол“ (2002), които включват разнообразие от словесни форми, както и провиденциализъм. Разказите му са публикувани в различни периодични издания и са носители на награди. Най-новото му творчество се състои от приказки, някои от които са събрани в малката книжка „Седем приказки“. Името му не фигурира още в енциклопедиите, тъй като е все още млад за тяхното внимание; въпреки това, интересът към творчеството му извън България расте, а текстовете му се превеждат на немски, френски и други индоевропейски езици. Това представлява осмата книга на автора – ако ви хареса, потърсете останалите!

Пенчев разглежда съдбите на своите персонажи чрез призма на важните въпроси от миналия жесток век: "Защо песъчинката-човек трябва да осъзнава света? Бори се слепешком с пропаданията на този изпълнен с войни, кръв и пороци век... Но кой може да прозре истинската картина сред световната обърканост? Знае ли някой какво всъщност е история?" – размишлява един от героите във неговото творчество. На пръв поглед тези запитвания изглеждат невъзможно разрешими. Но авторът знае обратното - литературата винаги е била истинското спасение за историята. Историята може да бъде подвеждаща; добрата литература обаче - ако действително е добра - никога не лъже. Литературата запазва паметта не само за очите или ръцете ни, но също така помага да си спомним мечтите; тя улавя индивидуалността всяка отделна песъчинка наречена човек. Когато тази памет бъде затворена между страниците на книга, тогава можем ясно да видим лицето на историята.

Деян Енев