Котешки писма

Историята разказва за емигранти, които са изгубили надеждите си, и техните котки, обитаващи собствен свят...

Ойя Байдар (родена през 1940 г.) е една от най-значимите съвременни турски писателки, удостоена с престижни отличия като "Орхан Кемал", "Джевдет Кудрет" и "Юнус Нади". Българските читатели я познават благодарение на романите: "Портата на греха", "Изгубеното дар-слово" и "Остана топлата им пепел". Творбите й са преведени на повече от 20 езика. Писателката бе специален гост на литературния фестивал „Пловдив чете 2014“.

Байдар добива популярност като социалист – автор, изследовател и общественик. След военния преврат на 12 септември 1980 г., тя е осъдена и бяга в Германия, където прекарва следващите 12 години в изгнание.

В произведението си „Котешки писма“ (1995 г.), Ойя Байдар използва магията на романа, за да представи историите на няколко котки, които комуникират помежду си чрез ароматизирани послания по дрехите на своите стопани – интелектуалци от Турция, избягали в Западна Европа след преврата през 1980 г. Те се сблъскват с трудности, но запазват идеализъм. В началото на 90-те години те стават свидетели на краха на комунизма... Чрез съдбата им котките се опитват да разгърнат човешките тайни; обаче откритията им водят до размисъл – дали не сме всички ние – хора и котки - търсещи единственият отговор?

„Най-смисленият период в живота ми беше между 1960-а и 1980-а година — време когато се опитвахме да променим света около нас към по-добро; дори ако не успяхме напълно, все пак надхвърлихме себе си с развитието ни изпълнено с надежда.
Животът в заточение е труден. Дори ако сте зад решетките у дома или подложени na мъчения там има идентичност; борба за дело което вярвате във него. Но когато потърсиш убежище извън родината ти оставаш „никой“. Аз така почувствах.“
— Ойя Байдар