Изгубеното дар-слово

"Изгубеното дар-слово" е роман, който функционира като калейдоскоп. В него всеки фрагмент от историята притежава собствено значение, но същевременно е неразривна част от общата картина:

Главният герой - писателят, вече не може да твори, тъй като е загубил способността си за изразяване. Неговата съпруга се посвещава изцяло на научни изследвания, докато синът им избягва натиска към успех и намира убежище на далечен остров - място, където може да се скрие от глобалната агресия.

Млад кюрд бяга в планината под влияние на легендите и желанието си да се противопостави на терора, изпълнен с разочарование от жестокостта ѝ.

Една млада жена успява да се освободи от ограниченията на традицията.

Предателството взима форма в образа на чужденка, която загива при самоубийствен атентат в Истанбул.

В югоизточния град животът преминава през призма на уникална жена и нейния особен опит.

На малък норвежки остров едно момче чака своята майка - приказната принцеса, която никога няма да се върне...

Откъде започва насилието? Дали то произлиза от лабораторията за експерименти с животни или бойното поле? Или пък когато прехвърляме нашите амбиции върху децата си или безпристрастно документираме човешкото страдание с камера? Може би при избора между спазване на традициите, отдаване на любов или отказване да приемем другия човек такъв какъвто е?