Сътворението

Ще започна с нещо обичайно – книгата на Стоян Владов определено заслужава внимание. Няма да използвам удивителни знаци или предварителни възклицания и не се предвижда автоматичен ентусиазъм. Освен това, най-вероятно няма да я прочетете наведнъж! Причината е, че тя не е особено лесна за усвояване и разбиране. Не можете да разчитате на нея за бързо отпускане след работа, а още по-малко като вечерно четиво преди сън. Темите, формата и разнообразният поетичен стил предоставят повече интелектуално, емоционално и естетическо напрежение вместо успокоение – подобно на непрекъснат глад. Гладът идва от дълбоката житейска мъдрост в комбинация с живописни наблюдения върху живота, историята, литературата и човешката природа.

Предишната творба на автора беше свързана с военен кораб и съдържаше множество чертежи, цифри и специализирани термини; книга трудна за асимилиране според моя вкус, която единствено добавя тегло към библиотеката ми в хола. Въпреки това бе оценена от ценители. С настоящото произведение - коренно различно по тематика и структура - Стоян Владов доказва уникалния си творчески стил: без излишности в словесността, със задълбочено внимание към детайлите и общия ефект.

Фантастични образи съжителстват до делничните сцени – реки, дъждове или уморени домати – създавайки интересна симбиоза между лирика патриотизъм над реалността… Бесове... идиоти… небесни сфери.
Прочетете я сами!

Цветанка Убинова