Полетът на духа: 600-400 г.пр.хр. Т.3

Всяка година, с настъпването на пролетта и удължаването на деня, от далечни краища на познатия свят тръгват кервани. Товарните коне от Анатолия и Тракия, камилите от Бактрия и Арабия, носачите от дългия 1600 километра Нилски оазис, колесниците от Асирия и волските каруци от богатите васали около река Инд – всички те имат една обща задача: да доставят имперски данък под формата на злато, скъпоценни метали, абанос, слонова кост и редки кожи. Част от кервана транспортира също животни - антилопи от Либия или чистокръвни жребци от Армения. Специален товар в керванът идващ от Вавилон са 500 млади евнуси.

Тези процесии следват мрежа заимствани пътища из империята и се срещат малко преди пролетното равноденствие в Персеполис – впечатляващ архитектурен комплекс с дворци, просторни зали украсени с колони и здраво укрепени хранилища за съкровища, разположени величествено върху високото Иранско плато. Там представители на всички васални територии представят своите новогодишни „дарове“ (точният размер на ежегодния данък е определян предварително) пред своя владетел - Царя на Персия.

Никой не е управлявал толкова обширна територия или натрупал такова количество богатства като персийския цар. Всички плащат данъци – египетските аристократи, сатрапите в Мала Азия и Месопотамия както номадските лидери из Изтока така и раджите в Индия. На връх могуществото си през началото на V-VI век пр. Хр., Персия контролира пет милиона квадратни километра планини, степи , плодородие речни долини с население около десет милиона души. Годишните приходи достига почти половин милион килограма сребро.

Постиженията на персийците представляват важна стъпка напред за цивилизацията не само поради тяхното невероятно богатство или огромната площ завладяна земя; те разработват иновативни управленски методи за управление над големи територии със смесено население. Методът насилие използван например през времето на асирийците едва ли би могъл успешно да задържи така мащабна държава каквато е Персийската империя. Страхът може да бъде средство за изграждане на империите но бързо води до недоволство и бунтове.
Персийската власт рядко се намесва във всекидневния живот на покореното население; въпреки че искат данъци персийските царе допринасят икономическата активност което позволява много народи да живеят по-добре отколкото преди нашествието им . Неочакваната благоденствие която осигуряват е резултат не случайност а усилията вложени в подобряване организацията обществото без оглед само към силните.
Цар Дарий I заявява подкрепата си към законността "за да предотврати силният да унижава слабият".