Възходът на империите:400 г.пр.Хр.-200 г.сл.Хр.Т.4

През горещото лято на 321 г. пр. Хр., от Вавилон на запад се движи бавно впечатляваща процесия, която наподобява огромна златна стоножка. По пътя си, във всеки град и село, хората се събират с уважение, за да изразят своята почит. Никога не са виждали такава великолепна гледка: златната каляска е украсена с колони и гирлянди, а сводът й е инкрустиран с скъпоценни камъни - миниатюрен гръцки храм на колела; впрягът включва 64 мулета с яреми обсипани със скъпоценности, а звънчетата им звънят при всяка крачка; воини от Персия и Македония маршируват тържествено в знак на скръб и уважение; зад храма под пурпурен балдахин стои благоуханният ковчег от ковано злато. Александър Велики — завоевателят на Египет и Азия — е мъртъв след като умира от треска на едва 33 години. Сега носителите му го транспортират за погребение.

Но къде точно е неговият дом? Роден в Македония — стара гръцка държава северозападно от Егея — той не стъпвал там повече от десетилетие по време на своите завоевания. Основал множество нови градове (16 нарекъл на свое име) и взел две жени – една в Персия и друга в Афганистан след покоряването им. В Египет бил смятан за бог, получил гръцко образование и възприемал Атина като културния център въпреки упадъкa й в други сфери. Последното място, което управлявал, било Вавилон, където тялото му оставало два месеца чак докато бъде готова катафалката му.

Практическият проблем относно местоположението за последния му покой бил решен от генерал Птолемей - стар приятел на Александър , който управлявал Египет като сатрап. Той водел войската си към Сирия да посрещне процесията и вместо тя да продължи към Македония я насочил към Египет.

В скоро време в основаната от него Александрия ще бъде построена величествена гробница, където останките му ще бъдат почитани векове наред сред жреци и поклонници. Гробницата била посещавана дори от Юлий Цезар през 48 г пр .Хр., както и наследника му император Август , който носел изображението на Александър върху пръстен с камея . Ранните християни изобразявали Иисус подобен по вид именно нему – голобрад с разпусната руса коса . Столетия по-късно мюсюлманите го включили сред своите светци . „Чудесно е да живееш смело και да оставиш след себе си незабравима слава", казал веднъж великият владетел.

Всеки воин през времето на Александър би разбрал стремежа към приключенията както самата идея за славата – това било важно толкова колкото стиховете написани от Омир през IV век преди Христа.