Обсадените империи: 200 г.сл.Хр.- 600 г.сл.Хр. Т.5

Рим не е преживявал подобно триумфално завръщане от времето на Юлий Цезар и възхода на империята. Властта на Римската империя, особено в западната част, постепенно отслабва. Нападенията от варвари и бунтовете на съюзническите народи, съчетани с увеличаващата се вътрешна анархия, водят до упадък на най-великата империя в историята на Запада.

През 274 година след Христа обаче този процес рязко спира. Пред очите на римляните един млад и амбициозен император успява да възстанови предишното величие на Западната империя – Луций Домиций Аврелиан. Той произхожда от скромни среди в североизточната провинция Дакия Рипензис (Крайбрежна) и достига висок ранг чрез елиминиране на своя предшественик и конкуренти.

Първоначално той воюва с варварските племена по река Дунав, принуждавайки ги да се върнат назад към границите. След това отблъсква други нападатели в Италия и бързо насочва усилията си към изток. С войските си преминава през Сирия и разгромява армията на разбунтувалата се царица, унищожавайки столицата й Палмира до основи. Накрая авантюристичният император организира легионерите си за поход към северозапад, за да потуши непокорната галска държава, която е обявила независимост от Рим преди 15 години.