Зверилник

Антонио Озорио, роден през 1933 г. в Сетубал, е син на португалец и италианка. Той започва да пише сравнително късно – през седемдесетте години. Вероятно поради това неговата поезия излъчва житейска мъдрост, представена в опростена форма без излишна словесност; стил, който описват като "емоция, уловена в спокойствие". Освен че е поет и адвокат, той също така е главен редактор на списание Форо даш Летраш при Дружеството на писателите-юристи. Озорио има публикации в Бразилия, Испания, Франция и Италия и статии написани на английски и каталонски.

**Вход**
Преди да стъпиш в зоопарка,
трябва да купиш билет
от служител,
осем часа
в малка клетка.

**Щурец**
Дете откъсва щуреца,
крак след крак,
частица по частичка,
от своята невинна душа.

Няма кой да ги върне –
нито щуреца, нито детето.

**Крави**
Черни очи,
очи изпълнени
с дълбока доброта от отчаяние,

грапав зелен език
милва плахите четириноги.

След ножа лежат
проснати тела
по окървавени халища.

Безкраен източник на любов.


**Кон**
Настане денят,
когато някой благодарен
ще остане и ще каже:
- Влез
и сподели с нас храната на масата.