Саги за кралете на Севера; т.2

"Сага за Улав Светия

132. Крал Улав свикал своите феодали и много войници, след като научил, че Кнют Велики ще дойде през лятото. Хората чули от търговските кораби, пристигащи от запад, че в Англия Кнют събирал значителна армия. С настъпването на летния сезон някои все още се надявали слуховете да са верни, докато други били скептични относно появата на войска. Крал Улав останал във Викен до края на лятото и периодично изпращал разузнавачи да проверят дали Кнют е тръгнал към Дания.

През есента крал Улав отправил пратеници при своя роднина крал Анюнд в Свитюд с информацията, че ако Кнют завладее Норвегия, Анюнд няма да може да се радва на мир в Швеция; той предлагал съюз срещу Кнют и смятал, че двамата могат успешно да се противопоставят на него. Отговорът от крал Анюнд бил положителен – той приемал предложението за сътрудничество при условие взаимопомощ в случай на нужда. Чрез размяна на посланици двамата монарси уговорили среща за обсъждане на ситуацията; крал Анюнд планирал да замине от Вестерготландия през зимата, а крал Улав щял да го посрещне в Сарпсборг.

През зимните месеци Кнют Велики пристигнал в Дания с многобройни последователи и останал там до края на сезона. Узнал за обмена между пратениците по линия Норвегия-Швеция и заподозрял големи планове зад тях. По време на зимата крал Кнют изпратил свои пратеници при крал Анюнд със скъпи подаръци и обещания за дружба; уверявал го, че конфликтът между него самия и цар Улав не би засегнал спокойствието му: "Няма да наруша мира ви," заявил той. Пратениците достигнали до крал Анюнд с даровете от крайбрежния владетел и неговите добри намерения. Обаче реакцията му била доста резервирана – те усетили предпочитание у него към приятелството с кралят Улав вместо с них оспорван враг - княза Коммуникации завершились тем что они сообщили королю Икнуту об их миссии."

Снуре Стюрлюсон