Саги за кралете на Севера; т.1

С това издание българските читатели най-накрая имат възможността да се запознаят с известните северни саги в превод, основан на оригиналните текстове. Авторът на тези произведения е Снуре Стюрлюсон (1179 – 1241), който представлява значима личност от своето време. Произхождащ от стар и уважаван исландски род, той бил заможен и активно участвал в политиката, което впоследствие довело до загуба на живота му. Въпреки това, именно неговите литературни постижения създават трайна слава за него. Като образован мъж, той станал един от известните скалдове и автор на редица "исторически" предания, които са записани по разкази или древни хроники; вероятно е написал и прозаическата част на “Младшата Еда” – ключов източник за изучаване на скандинавската митология.

Сборникът със саги носи названието “Земният кръг”. Идеята за Земята като кръгла форма кореспондира с архаичните представления за географията. Освен това, името подчертава амбицията на автора да обхване цялостната история на света. Макар че Снуре е усвоил много информация, тя основно обхваща близкото минало на Средновековна Скандинавия. По този начин “Земният кръг” всъщност описва територията около Северна Европа: Исландия, Швеция, Норвегия, Дания, Шотландия, Англия и Ирландия - геополитическите реалности по онова време.

В творбите му можем да открием интересни примери относно антропогонични и социогонични концепции. Например жена сънува огромно дърво преди раждането на своя син: долната част е червена, средната зелена а короната бяла. Образът на световното дърво обикновено символизира тричастната структура на Космоса; тук към него се добавя цветовият код , обозначаващ социално-идеологически аспекти.

Основният въпрос остава колко точно принадлежат сагите от цикълa “Земният кръг” към историческия жанр. На пръв поглед те съдържат толкова детайли (имена места и събития), че изглеждат правдоподобни според разказите على سнуре . Много изследователи сравняват данните в тях със истински исторически личности и събития за целите of historical reconstruction . Все пак голяма част от историите за северните крале могат да бъдат определени като квазиисторически описания /както терминът се интерпретира от В . Иванов و В . Топоров/. Читателят може да намери трудности при многобройните генеалогични имена; изброяването до девето коляно не би било особено смислено днес , но през времето on Sнure genealogies were extremely important for legitimizing kings and earls as much as their personal deeds.