Унесът и страданието на Тома Галус

Иво Андрич (1892–1975) е първият носител на Нобелова награда от южнославянския и балканския регион, получена през 1961 година. Той участва в движението за национално освобождение „Млада Босна“ и още в началото на Първата световна война е арестуван от австро-унгарската полиция. През годините на войната преминава през затвор, интерниране и болници. Дебютната му творба – лирическата проза „Екс Понто“, която чрез заглавието си се свързва с античния изгнаник Овидий, предвещава прехода на образа на затворника и изгнаника към централно място в неговата литература.

В ранните си произведения Андрич създава художествения персонаж Тома Галус, който служи като автобиографичен двойник. През 1968 г., той споделя с българския критик Светлозар Игов – автор на изчерпателна монография за него, че работи върху роман относно срещата между балканеца и морето. Въпреки това до смъртта му завършен роман не излиза; само няколко фрагмента виждат бял свят. През 1989 г., Игов публикува сборник под името „Летуване на юг“ във Варна, включвайки петнадесет разказа от Андрич, вдъхновени от темите море, слънце и вода, сред които са описани слънчевите преживявания на Галус.

През 1992 г., сръбската ученка Жанета Джукич Перишич – директорка на фондацията по името на Андрич, представя недовършения му роман "На слънчевата страна" в Белград. Главният герой остава Тома Галус; въпреки оптимистичното заглавие обаче историята разглежда борбата му със Сатаната чрез неговия съкилийник Постружник - престъпника. Настоящото издание за пръв път комбинира двата романа за единствения герой под названието „Унесът и страданието на Тома Галус“.