Доброжелателните

Джонатан Лител, роден в Ню Йорк през 1967 г., израства и получава образованието си във Франция. Неговият дебютен роман "Доброжелателните" е публикуван през август 2006 г. на френски език и веднага печели двете най-престижни литературни награди във Франция - „Гонкур“ и Голямата награда за роман на Френската академия. Творбата е преведена на множество основни езици и става безпрецедентен успех както в книжарниците, така и сред издателите.

„Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко” – с тези думи започват провокативните мемоари на Максимилиан Ауе, бивш офицер от нацисткия режим, който намира нов живот във Франция като собственик на фабрика и добър семеен човек. Макс е интелектуалец с интереси към философията, литературата и класическата музика, но същевременно той притежава хладнокръвие като убиец и умение да управлява бюрократичната машина. Чрез погледа на това културно чудовище читателят преживява ужасите от Втората световна война и геноцида над евреите в шокиращи детайли - пътуване из мрачните аспекти на човешката природа.

Романът е описан като “литературен подвиг” („Пари Мач”), а друг критик го нарича “шедьовър!” („Франс соар”). Според мнението му „Доброжелателните” представлява повече от просто предизвестения шедьовър; неговото нездравословно привлекателно въздействие прави текста буквално пристрастяващ (“Кроник’ ар”). След часове четене много рецензенти признават: ние сме свидетели на един паметник в съвременната литература (“Льо Фигаро магазин”).

Според Стивън Инглунд от „Форин полиси”, ако творбата действително може да бъде определена като генална — а тя безспорно е такава — то причината не са само повторяемите ужасяващи моменти; истинската стойност идва от внимателното проучване сложността при спускането в лудостта на един идеалистично настроен служител от третия райх. Анита Брукнър подчертава интелигентността зад книгата: тя не впечатлява само със съдържанието си, а най-вече с майсторството при нейното написване — качество, което ще я поставя начело още дълго време напред.

Клаус Пейман заявява по телевизионния канал "Лезен", че за него произведението има значимост равняема с тази на Томас Ман.