Без упойка

Привлича ме нейният категоричен стил, силата на изразите и смелостта им да изразяват истински мисли както в ума, така и на глас. Гневът й преминава в нежност, а остротата е впечатляваща. /Силвия Чолева/

Ясно е, че за онези, които се надяват прозата да предлага утопична красота или поне малко светлина, тези разкази могат да изглеждат шокиращи на моменти. /Йордан Ефтимов/

Тя възприема местното общество като непрекъснат скандал и постоянна криза с упадък. Кой би могъл да я упрекне? Какво знаем ние за живота на младите хора? Нека им дадем шанс да ни разкажат сами. /Ани Илков/