Стерео тишина

Прелетях над една овощна градина, носейки сребърни крила. Градината беше пълна с ябълкови дървета, натежали от плодове. Летях високо и не можех да се приземя; гравитацията сякаш ме отблъскваше. Отчаяно желаех да откъсна ябълка, но това ми бе невъзможно.

Скоро тъгата ме обзе. Крилете ми изглеждаха прекрасни и това ми вдъхна надежда. Реших да се спусна отгоре, без да знам какви ще са последиците за мен. Бях като ангел в нечий сън и продължавах да сънувам дълго време. Валише дъжд, а дъгата избледняваше в ритма на капките вода. Седях във въздуха и водните струи падаха върху раменете ми. Ябълките бяха разпръснати по земята, а аз бях облак — мощен облак над всичко останало. Пътешествувах из пространството, усещайки присъствието на Уитман някъде наблизо.