История на българите с поправки и добавки от самия автор

Преди почти 140 години, младият чешки учен Константин Иречек публикува „История на българите“, която излиза в началото на 1876 година едновременно на чешки и немски език. Скоро след това се появяват два руски превода – единият е дело на Ф. К. Брун и българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият е направен от професор Яковлев във Варшава. Само няколко години по-късно се реализират българският превод от Райнов и Бояджиев в Търново през 1886 г., както и унгарският вариант на Р. Майер през 1889 г. По този начин, преди важните политически събития като Априлското въстание, Ботевата епопея и Руско-турската освободителна война, когато българският въпрос става особено актуален и значим за Балканите, България разполага с научна история написана на множество езици. Това предоставя силна подкрепа за българската кауза от страна на историческата научна общност, което само по себе си подчертава голямото значение на Иречековата работа „История на българите“. Новата история на България не може да бъде разглеждана без тази книга и нейния автор.