Моята любов Емил

Ах, колко прекрасни бяха младите ни години. Не искахме нищо от живота, освен да пеем – и наистина го правехме, обичахме се безкрайно. Да, имаше много любов – чиста и искрена. Бяхме млади!

Не мечтаехме за власт, луксозни вили или самолети; не търсехме лимузини. Бяхме артисти-скитници. Пътувахме от град в град и от страна в страна - пеехме с удоволствие. Няма нищо по-силно от истинската песен и автентичния артист, който отдава себе си на публиката и същевременно на самия себе си.

Ах, какви славни времена!
На почетното място сред тях стои Емил Димитров. Независимо дали е с чаша водка или без нея, облечен в дънки или блестящо ламе – той винаги се раздаваше напълно всяка вечер, подарявайки частица от душата си на историята. Отдаде всичко – духа си, силата си, здравето си… до момента когато съдбата го принуди да остане прикован на легло. Той вече бе дал всичко за другите.

Сега ще съберем тези фрагменти и мозайката ще изобрази неговото лице - наследство за бъдещите поколения да знаят какви хора България е произвела! Славни деца!
Грета Ганчева