Черно хайку

Стихосбирката „Черно хайку“, написана непосредствено след пандемията и в контекста на две войни, акцентира върху уязвимостта на всяка реалност, несигурността и предателствата на навиците, слепите петна в теоретичните концепции и паническото отстъпление на разума. Тя разглежда терора от преходността и безкрайните способности да заблуждаваме себе си. Книгата настойчиво изследва както вътрешната, така и външната действителност, търсейки поетична динамика сред сухата информация и метафорично значение в енциклопедичните факти. Вдъхновена е от трагизма на новините и миговете от ежедневието. Теми като времето – в неговите различни проявления: геологично, историческо или биологично – се разглеждат като експеримент, храна за размисъл или изпитание; красотата при открития умствен процес също намира място до физическия отпечатък на паметта.

„Черно хайку“ има три премиери: българска версия от Жанет 45 в Пловдив, гръцка версия от Икарос в Атина и английски превод част от сборника “Notes of the Phantom Woman”, публикуван от Ugly Duckling Presse в Ню Йорк с превод на Джон О'Кейн и Екатерина Петрова.

Тази музика завършва
капка по капка.
Зъбът ти боли всяка сутрин.

Както когато любим човек
разказва история, която не те интересува,
но не желаеш никога да спре,
наричайки това щастие.

Или снимка с градски площад — къщи
и църквата зад тях,
докато вулканът изригва отвъд,
като част от обикновения живот.

Имало е време с редица правила, които са били разрушени.
Така започнало всичко.
Привлекателността на натрупаната инерция.

Джордано Бруно вярвал във звездите
като далечни светове;
във всеки един протича свой процес
или складиран ресурс —
наричайки това начин да не бъдеш сам във Вселената.