По на запад, най на запад - Япония

Първо, бих искал да подчертая, че книгата ми („П? на запад, най на запад - Япония“) не е просто за Япония сама по себе си. У нас има множество експерти по японската тематика – толкова много, колкото може да се очаква от размера на страната ни и разстоянието до Източна Азия. Въпреки това, опитът ми като историк показва, че често хората предпочитат мнението на непрофесионалисти пред онова на специалистите. Вероятно една от причините за това е в прекалената сериозност и строгост на експертите; те имат знания по много области и понякога изглеждат твърде усъвършенствани. Лаиците обаче са много близки до незнаещия човек и затова могат да бъдат възприемани като съмишленици. Не заявявам с категоричност, че моят поглед върху нещата е безупречен; но мога уверено да кажа, че той представлява моя личен опит и следователно би могъл да бъде неточен. Аз самият чувствам удовлетворение от факта, че съм специалист в друга сфера и тук мога да се явя само относително информиран лаик. Всъщност 99,9% от посетителите в Япония са именно лаици.

Моите наблюдения произлизат основно от кореспонденцията с приятели през последната година и нямат амбиции за големи претенции. Няма намерение да рисувам мащабна картина на съвременна Япония – дори не смея такава мисъл: далеч съм от подобни намерения! Стремя се повече към скромното представяне на страната такава каквато я вижда един неспециалист – страна с която България живее едновременно , но за свое собствено жалост остава заклещена във времеви контекст различен. Достигнал съм до извода, че основният недостатък в историята е фактът, че макар определени събития формално да настъпват едновременно навсякъде по света , те всъщност могат да протичат в различни периоди за отделните народи (в този аспект аз не откривам новини). За съжаление реалността между българското време и японското според грубите оптимистични оценки възлиза приблизително около половин век.

Иван Илчев