Междено време

Първите години на ХХ век се смятат за "най-прекрасния" период в близкото ни минало. България преживява значителен напредък, широки булеварди разрязват старата ориенталска част на София, трамваите започват да свирят, а по полетата се появяват първите трактори. Оптимизмът и надеждата са навсякъде. В спомените на съвременниците, изправени пред военни трудности, този период остава "златен". Това "чудо" е резултат от труда на стотици хиляди обикновени българи. Един такъв човек можем да си припомним – Илия от Бяла Черква. Преди около десет години неговият дневник, воден старателно през 1900 г., беше открит и публикуван в Токио от японския специалист по българистика Кенджи Тераджима.

Записките му предоставят рядката възможност да погледнем в живота, тревогите и радостите на един обикновен българин. Какво знаем за него? Не като част от маса или статистическа група, а като индивидуалност с личните си проблеми – може би подобни на тези на другите хора, но все пак най-значими именно за него самия. Досега малко хора са обръщали внимание на отделния индивид - не важната фигура, а простичкия гражданин.

Целта на тази книга е да възстанови духа на онези времена чрез дневника на белочерковеца Илия и други документи – спомени, статии от пресата и размисли. Стремим се да покажем живота на българина през тези дни с всичките му емоции - със сълзливостта и усмивките му.